ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ

Преди години населението на Доспат имало по-различни традиции и обичаи като главеници, големи сватби, кускус със седянка и други. Като най-характерният обичай за Доспат е „кускус със седянка”.
§  В миналото
Миналото на Доспат е интересно, със своите традиции и обичаи, но все още неразкрито напълно от археологията. Може би бедата е в националната ни черта: по-често разчитаме на паметта, отколкото на писмената сигурност.Преди години населението на Доспат имало по-различни традиции и обичаи като главеници, големи сватби, кускус със седянка и други. Като най-характерният обичай за Доспат е „кускус със седянка”.
Главеници.
Достигането на главеници между момичето и момчето понякога изминавало дълъг път. В повечето случаи това зависело от материалното състояние на момчето и по-малко на момичето, но обикновено взаимната уговорка се спазвала. В знак на вярност момичето подарява на момчето специална китка от копринени нишки с пулчета или копринена кърпичка(чевре). Момчето връща също подарък: пръстен-подарявали се сребърни пръстенни «бурми» или друг накит като доказателство за потвърждение на обич и съгласие. Уговорката за главеници е т.нар. «малък ишан»- нишан., това се подготвяло официално от родителите на момчето.
Големите сватби.
Сватбите били еднодневни и тежки до 10 дни.Завършвали с гюреш-свободна борба. Датата на сватбата се уговаря между сватовете след подписване на никяха. На него се напомнят най-важните нравствено –етични правила, които младите трябва да спазват при техния бъдещ живот. Обръща се внимание на отношенията им към родителите, на отговорността при възпитание на децата в дух на уважение към родителите и трудолюбие.За престоящата сватба момчето купувало на момичето антерия на червени райета, сребърни пафти, тепелик, калем, една, две или цял наниз златни пари. Богатите семейства дарявали цели нанизи.
Кускус със седянка.
Късно прохладно лято и продължителната суха есен населението използвало за подготовката на храна за себе си и животните през продължителната тежка зима.

Силно очакван от младежите е периодът през късна есен, когато се подготвяли за кускус. Трудовият процес на кускуса е съчетан със седянка, заради което е желан от моми и момци. Те всяка вечер подтиквали роднини и близки да „правят кускус”. Престижно било за момиче да бъде поканено в подготовка за кускус.Мъжете осигурявали  пшеничено и по-малко царевично брашно, от което се подготвя кускуса, а за самото подготвяне се погрижвали жените, най-често моми. За случая  се определя по-голяма стая, за да има достатъчно място за трудовия процес и за гостите. Най-редовно се приготвял в 4 копани. Над тях висяло бакърено котле с вода, окичено със сини синци и чеснов лук, за да не лови кускуса уроки.По - трудно се оказва началото при подготовката на продукта. След като се изсипе известно количество от двата вида брашно и се овлажни леко сместа, хванати две по две работнички чрез кръгообразни движения образуват малки гранули.Първите зрънца (основата на кускуса) се наричат заправък. Постепенно се добавя още брашно и количеството на продукта непрекъснато се умножава.След свършването на брашното, събраният кускус се поставя в специално ленено платно.Преди това се подготвя голям котел с определено количество вода, а над нея пшеничена слама. Върху сламата се поставя платното със суровия кускус, за да се пече на пара. След 2 часа печене околното пространство се изпълва с приятен мириз от изпечения кускус. Изпечения и добре изсушен кускус се съхранява в книжни чували на проветриво място.
Седянката
Истинският ритуал-седянка с песни, закачки от ергените, започва по-късно вечерта, когато процесът е на своя връх. Песните се превръщали в надпяване. Обстановката от викове, свирки на кавали и пищялки създавала приятно оживление, трудовият процес протичал по-леко. Влюбените се приближавали до приятелките си, водят се разговори, закачки, хвърлят се погледи до чезнене.В една и съща вечер се провеждали на няколко места седянки за подготовка на кускус през есента.Там младите хора освен, че създавали и поддържали контакти, образували сериозни връзки за бъдещи семейни отношения, къде на други места бяха сторили това, когато в останалото време свободно моми без работа по улиците е изключено да се забележат.

Други традиции и обичаи.
Първи март. Прави се подкъдяване на къщата, палят се малки огньове около нея, използва се суха слама, това се прави, за да не влизат змии, гущери и други влечуги в къщата през годината.
На Спасовден основно се почиства дома и двора, за да неспасват гъгриците(молците)дрехите и завивките в дома.
Гергьовден
Традиционно вече на 6 май в с.Барутин се реализира спектакълът „Пресъздаване на Гергьовден по стар обичай”.Барутин е красиво и китно родопско селце, намира се на 6 км.от гр.Доспат.Гергьовден е известен още в Барутин като Гергиден, а някои го наричат Адралез.Началото на Спектакъла е рано сутрин.Всички се насочват към росните ливади в местността „Бойданов дол”.

*




Предой е един месец по-късно от Гергьовден. В началото на месец юни започва стриженето и дамгосването на овцете.
Земеделие и скотовъдство.
Земеделието и скотовъдството са най-старите занаяти още от първите заселници по доспатските места. Траките освен лен, засявали ечемик и други житни култури. Историци като К. Иречек и Ст. Захариев пишат, че  този край в миналото се е развивал като скотовъден и земеделски, заедно с дърводобива. Тези отрасли осигурявали храната на населението през епохите та своето развитие.
Платнарство и абаджийство. 
До 50-те години в Доспатската котловина и на други места около Доспат се сее много лен. От него жените приготвяли долно и горно облекло за членовете на семействата си, конци, вътък и основа за ленено платно, черги за дома, ленени постели, завивки за животните. Малка част заделяли за търговия към южните пазари и неврокопските села.
Други занаяти са били: чешмарството, варджийството, кацарството, подковачество (налбантсво), зидарството.
§  В настоящето
Основен поминък е земеделието, дърводобива, дървопреработването, както и производството на вълнен трикотаж. В последните години градчето се развива и като туристическа дестинация. Изградени са доста нови хотели и ресторанти. Чудно красивата природа около богатия на риба язовир Доспат привлича като магнит множество туристи.

В града е добре развито читалищното дело, направени са аудио и видео записи на стари доспатски песни. Към читалището е създадена  група за автентичен фолклор, която участва на фестивали и надпявания.

Събор в Доспат.
Всяка година през последния уикенд на август в Доспат се организира събор с много песни и танци.Традицията се запазва. Началото е поставено през 1989 година, когато е проведен първия национален събор на чешмарите-дарители в България. Доспат по заслуга е домакин на този събор. И от тогава и до днес всяка година, въпреки промените и трудностите в края на лятото жителите на общината, съседни общини и хора от цяла България се събират в Доспат.
*



От векове дарителството е характерна черта на родопчанина. Една от многобройните му прояви е изграждането на чешми
”Морен пътник ще спре, ще отпие глътка вода и ще благодари на майстора”. Именно тази благодарност, чувството, че правиш добро, което дълго ще се помни е карало, кара и днес много хора да заделят пари и време и да се захванат с това достойно дело.Да се изграждат чешми с благотворителна цел е на почит в много райони на страната, но никъде не е с доспатските измерения. В Доспатска община, която наброява 10 000 жители, чешмите са над 2 000-няма род в общината, който да не е построил чешма .
От събор на чешмарите тези срещи се превърнаха в празник на община Доспат. Срещат се приятели, близки и роднини от различни краища на страната и чужбина. Тези срещи са ни били необходими в миналото,необходими са ни и сега, ще ни бъдат необходими и в бъдеще. Затова наш дълг е да пазим традицията.
Чешмарството.
Чешмарството в Доспат е занаят в живота на майсторите строители. Имало ги е по- рано, има ги и днес майстори-зидари, които твърдо са назовани от населението-чешмари. Това е спецефичен процес. Водата се ”хваща” отдалече, за да се доведе до желаното място, обикновено край път. В Доспатските семейства съществува традиция за всяко семейство да бъде изградена чешма. Затова този край е известен като единствен в страната с най-много изградени чешми.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДОСПАТ

Доспат е малко планинско градче, опияняващо със своите величествени гори и изключително чист въздух, който зарежда с енергия и жаж...